Блогът на Нели

Късно проговарящите деца

С векър ми получи преди 2 месеца инсулт и като повечето пострадали от това коварно заболяване, изгуби говора си. Инсултът беше тежък и той все още не е проговорил, освен едно словосъчетание, което повтаря при всеки повод. Ние в началото, поради типичната инерция на човешкото мислене, смятахме, че въпреки, че не може да говори, той разбира всичко, което му казват. Да, ама не е така. След известни наблюдения и след малко четене в Нета, стана ясно, че увреждането на говорния апарат обхваща и уменията за възприемане на речта и уменията за писане. И последното ни просветление е, че нещото, което свекър ми непрекъснато повтаря няма еднозначен смисъл. Той казва нещо от типа на "агу-туту" постоянно и околните първоначално смятат, че се опитва да каже една конкретна дума. Но, напоследък решихме, че всъщност той в неговото си съзнание казва различни неща и според него ги изговаря точно както си ги мисли и въобще не осъзнава, че изговаря едно и също нещо... И изпада в страшно раздразнение, че никой не го разбира....

Нарочно започнах с това - колко сложен е механизмът, по който комуникираме. Когато си бъбрим сладко изобщо не се замисляме какви сложни процеси протичат в мозъка ни - как от мисъл се преминава към набор понятия, от набора понятия към набор думи, от набора думи - към набор звуци, които изговаряме, а отсреща се извършва обратният процес... И как една повреда в мозъка разрушава този фин механизъм и нещата стават катастрофално объркани... Увредено предаване и увредено приемане...

И сега да видим какво става с късно проговарящите деца :) Ние, възрастните, пак поради инерциоността и рутината на нашето мислене, смятаме, че след като едно дете не може да говори или пък говори на някакъв бебешки език, то съответно не разбира добре какво му говорим...

И непрестанно се удивляваме КОЛКО МНОГО разбира детето ни! Ами разбира, я! Да не е малко!

Голямата ми дъщеря на година и няколко месеца изговаряше всяка дума която и подавахме - като едно папагалче :) На 2 години вече говореше с изречения, но малко по-бебешки. На 2 години и половина си приказваше като голям човек, на 3 можеше да рецитира стихчета... На три и половина се опитваше да разказва приказки: "Имало едно време един старец и една старка..." Имаше много яки попадения с родовете и с формирането множествените числа на думите от мъжки род, ама за тях някой друг път ще разказвам :) Естествено беше да очакваме. че след като така добре казва какво я вълнува и какво иска, също така добре да ни разбира ние какво искаме от нея :) И така си беше - комуникацията си вървеше двупосочно без засечки :)

Какво се получава при малката Андрейка. Вече е на 2 години и 5 месеца и няма и бегла надежда да проговори скоро... Даже не успява да изговори думата, която й подаваме. Изговаря нещо съвсем, ама съвсем различно. Например - казваме й : "Кажи ТОПКА!", тя се усмихва с най-чаровната си усмивка и казва едно "ГА-ДА". И започвам да си мисля, че в нейното съзнание, тя изговаря именно "ТОПКА"... но понеже комуникационните пътища в мозъка й са още нестабилни, някъде по пътя сигналите се изкривяват :)

И съвсем естествената инерционна реакция е да я подценяваме и да считаме, че тя не ни разбира твърде добре, когато си говорим помежду си за наши си работи.

И многократно сме бивали удивени, от факта, че това неговорещо дете не само, че разбира всичко, ами хваща и контекста на разговора!!!!

За контекста се усетихме, след като забелязахме, че когато гледаме филм, тя реагира много бурно - плаши се, натъжава се, радва се според това, което става на екрана.

За това, че нещата излизат даже отвън рамките на разбирането, все разказвам една смешна случка: дават реклама на "Киндер Пингуи" и Андрейка веднага виква "ам!". Аз казвам на кака й да прескочи до магазина да вземе по едно такова за двечките. Кака веднага отказва с думите "Мързи ме! Никъде няма да ходя!". Почваме да се разправяме и увещаваме и тогава Андрейката идва и казва "Баба!". Т.е. - да иде баба да купи. То забелязало как кака й действа баба си да й купува разни неща, когато е навън на покупки и веднага предлага решение... Не само, че разбира, ами и хитрува :)

Последният пример: тази сутрин си говоря с майка ми и й казвам - аз ще трябва да ида до ЦБА да напазарувам. Малко след това Андрейка пристига, носейки една касова бележка от ЦБА, показва я на баба си като сочи емблемите на магазина от гърба на бележката и нарежда нещо на нейния си език. И завърши с едно: "тата!". (така обозначаваме тати). На нас ни увиснаха ченетата - как свърза нещата, как намери бележката от същия магазин и ни уведоми, че тати снощи оттам е пазарувал... Не разбирало ли? Разбира даже обезпокоително много... Трябва да си мерим всяка приказка вече :)

И ето моето заключение. Мисля, че сегашните деца и най-вече тези, които са заобградени с дигитални технологии, ще започнат все по-късно да проговарят. Съзнанието им е интензивно "бомбардирано" с входяща информация - пъстра, шумна, интерактивна, компютърът може да ти показва картинки само като натискаш едно копче, мобилният телефон също реагира на всяко натискане, пред телевизора можеш само да си седиш, да зяпаш и да слушаш.... защо да се напъваш да говориш.... светът, който те заобикаля те предразполага да бъдеш съзерцател и консуматор на информация - за какво да се пънеш да общуваш....

Когато Яна растеше, нямахме дори видео - забавлявахме се с четене на книжки. Можеше да стои часове и да й четат книжки... Пред компютър седна едва на 8 години...

Без да броим мобилните телефони и MP3 плейърите, Андрейка расте край 2 настолни компютъра и един лаптоп - и трите с неограничен Интернет достъп. Картинки, музика, филми, Скайп, игрите на тати.... Изобщо не се впечатлява от книжките, които съм запазила от кака й. Точно 5 мин може да понесе да й четат приказка от книжка. Когато слуша аудио приказки от Нета (намерихме такива в един сайт), нещата стоят малко по-добре, а най-обича да седи на PC-то и да разглежда картинки (които предвидливо съм насмъкнала от Нета и съм сложила в една папка).... Натиска интервала и преминава от снимка на снимка...А най дълго кротува и се фокусира, когато гледа на тати фотоколекцията от Flickr, която пускам на слайд шоу....

Сами сме си виновни - скочили сме във водовъртежа на дигиталния свят, няма излизане - това ни е професията, но за нещастие сме вкарали и децата си в него (а по-малките даже не са и вкарани - те са си родени там).

Не е честно спрямо най-малките. Ние прекарахме детството си играейки на улицата и четейки книги, до голяма степен и по-големите деца правеха това, но най-малките са много ощетени...

А аз в момента също ощетявам детето си, затова стига толкова писане :)

Новото поколение обучавани и бъдещето...

Новото поколение обучавани и бъдещето на електронното обучение във висшите училища – eLearning 2.0 и персонална среда за обучение.

Анелия Иванова, Галина Иванова, Ангел Смрикаров,

Русенски Университет

(Докладът е изнесен на Третата Национална конференция по електронно обучение във висшето образование, 15-17 май, Свищов)

Можете да видите презентацията тук.

През последните няколко години настъпиха значителни промени в естеството на Интернет и хората, които го използват. Поведението, възгледите и ценностната система на едно поколение се формират както от културно-социалните фактори на обществото, в което то израства, така и от технологиите, които съпътстват достигането на неговата зрялост. Революцията в информационните технологии (ИТ) оказа значително въздействие върху децата, родени след 1981г. и формира т. нар. „нет-поколение”. Това поколение е уникално, тъй като е първото, израснало с цифрови технологии. То е не само технологично грамотно – то е технологично обвързано и зависимо. До навършване на 21 години, средният представител на „нет-поколението” има зад гърба си 10 000 часа компютърни и видео-игри, над 200 000 e-мейла, над 20 000 часа телевизия, над 10 000 часа на мобилния си телефон, изгледал е над 500 000 реклами и е прекарал по-малко от 5 000 часа в четене на книги [1]. Последните изследвания в областта на невробиологията показват, че стимулирането на мозъка по определен начин трансформира мозъчните структури и променя начина на мислене и че тези трансформации са възможни по време на целия живот на човека, а не само в ранна възраст, както се смяташе доскоро. Ежедневният контакт с цифрови технологии формира у „нет-поколението” възприятия, умения и начин на мислене, твърде различни от тези на предходните поколения.

Можем да фиксираме 1991г. като времето на поява на „нет-поколението” у нас, тъй като големият „бум” на Интернет доставчиците, кабелната телевизия и домашните компютри започна след 1995г. и ранното детство на децата, родени едва след 1991г. е преминало в непрекъснат контакт с ИТ. Първите представители на това поколение ще постъпят в университетите през 2009г. Висшето образование е поставено пред голямо предизвикателство – да се осигури адекватно обучение на студенти, чийто начин на мислене, поведение, предпочитания, очаквания и стил на учене са коренно ралични, както от тези на преподавателите, така и на предхождащите ги студенти. Въпреки, че осъзнават необходимостта от образование, представителите на „нет-поколението” учат по начин, различен от този на предшествениците им. Първото, което трябва да се подчертае е, че техният стил на учене е визуално-кинетичен. Продължителният контакт с копютърните игри, Интернет и телевизията са развили у тях бързина и многоканалност на възприятията, многозадачност, нелинейно визуално мислене, очакване за своевременна реакция и възнаграждение, очакване за непрекъсната връзка към тяхната мрежа от приятели и ресурси и непрекъснат достъп до разнобразни информационни източници.

Естествено е да очакваме тези бъдещи обучавани да бъдат отегчени и незаинтересовани от класическия подход на преподаване във Висшето училище, където обучението е с бавно темпо, линейно, логически последователно, а усилията не се възнаграждават своевременно, а след един продължителен интервал от време (семестър). Ако не се предприемат необходимите мерки за адаптиране към новия тип обучавани, ще се получи следното разделение на обучението: формално (в университета) – по принуда, без мотивация, само за получаване на кредити и диплома и неформално – с пълна ангажираност и мотивация в личното виртуално пространство, включващо социални мрежи, социални медии, споделени ресурси, споделени връзки, IM (Instant Messaging) комуникация. Очевидно е, че с отслабване ролята на формалното обучение, качеството на дипломиралите се специалисти ще бъде по-ниско от всякога.

Един начин за ангажиране на вниманието на студентите към формалното обучение е да се итегрират в учебния процес онези средства, които те използват ежедневно в личното си виртуално пространство.

Какво всъщност се случва извън университета? Новите потребители формират и нови пазари и в резултат на това концепцията на Интернет еволюира от индивидуален “read-only” към социален “read-write” WEB. Поддръжниците на новата концепция я наричат WEB 2.0 – термин, въведен от O'Reilly Media през 2005 [2]. WEB 2.0 е по-скоро социално, отколкото технологично явление – фокусът пада върху връзката между хората и споделянето на информация. Мрежата се превръща от хранилище на ресурси в място, където потребителите се присъединяват към други потребители и си сътрудничат “online” споделяйки ресурси, нови идеи, коментирайки проблеми и предлагайки решения. Социалните WEB 2.0 услуги се превръшат в мощни средства за споделяне на знания, идеи и опит между професионалисти и изследователи. Блог-пространството и социалните мрежи съвсем не са място само за развлечение, напротив – съществуват редица блогове, утвърдили се като сериозен научен или професионален форум, а дори и като форум на конференция или научен семинар [3] (фиг.1).

Фиг.1. WEB сайт на Education.au Seminars

Терминът eLearning 2.0, предложен от Stephen Downes, характеризира втората фаза на електронното обучение, базирана на WEB 2.0. Идеята на eLearning 2.0 е, че обучаваните са не само потребители, но и създатели на учебно съдържание и учат чрез споделяне на знания с други обучавани. eLearning 2.0 не е технология, а идеология за обучение – модел, ориентиран главно към мотивирани и само-организирани обучавани, тъй като те самите контролират процеса на учене.

Според Stephen Downes [4]: “Моделът на електронното обучение като съдържание, създавано от преподаващите, организирано и структурирано в курсове и консумирано от обучаваните, е коренно преобърнат. Доколкото съществува съдържание – то е повече използвано, отколкото четено и е по-вероятно да е създадено от обучавани, отколкото от автори на курс. И доколкото има структура, по-вероятно е тя да наподобява диалог, отколкото учебник или ръководство.”
eLearning 2.0 определено заема позиция във виртуалното образоватено пространство – повече от убедително е изказването на изпълнителния директор на Blackboard – Michael Chasen [5]: "Така както WEB 2.0 допринася за промяната в начина, по който хората взаимодействат „online”, e-Learning 2.0 илюстрира прехода в начина, по който Internet може да подобри образованието. Blackboard ще работи със своите клиенти, за да спомогне за формирането и ускоряването на този преход." Още по-убедителен е и фактът, че вече се провеждат научни конференции, посветени на eLearning 2.0. Една от най-популярните и най-отдавна провежданата сред тях е „e-Learning 2.0 Conference”, организирана от Drexel University – Филаделфия (фиг.2).

Фиг.2. WEB сайт на конференцията eLearning 2.0

Специалистите по електронно обучение се опитват да анализират еволюцията, довела до появата на eLearning 2.0 и да систематизират новия модел на обучение. Derek Wenmoth, директор по електронно обучение в CORE Education Ltd., предлага т.нар. OLE Matrix [6] за анализ на това развитие (Таблица 1). Особеностите на eLearning 2.0 могат да бъдат добре илюстрирани и чрез сравнение със съществуващия модел на електронно обучение eLearning 1.0, като предложеното в [7]. Tony Karrer – изпълнителен и технически директор в TechEmpower и един от водещите технолози в електронното обучение, предлага сравнение, в което включва и трета – междинна фаза в развитието на електронното обучение, която отразява характеристиките на корпоративното обучение [8] (Таблица 2).

Таблица 1. Развитие на „online” средите за обучение

	Възникващи Съществуващи
Представа за знанието	“Знанието като действие”	“Знанието като състояние”
Основни идеи за знание и учене	Свързани в мрежа: Адаптивни, динамични, свързани	Разделени на курсове: Йерархични, структурирани, контролирани, управлявани
Цели на обучението	Контекстуални, с размити граници	Ясно дефинирани цели и резултати
Изразяват се в…	Социално, свързано, разпределено обучение	Курс - модел
Преобладаваща технология	Персонална среда за обучение (Personal Learning Environment)	Система за управление на обучението (Learning Management System)
Преобладаващи теории	Конективизъм Социален конструктивизъм	Конструктивизъм, Когнитивизъм Бихейвиоризъм
Педагогически фокус	Към обучавания Обучаваният избира и управлява Базирани на действия и личен опит Участие и сътрудничество	Към институцията Преподавателят ръководи Организирани в занятия и курсове Преподаване и усвояване
Модел на комуникация	Много към много	Един към много
Примери	ELGG KnowledgeNet Flickr MindSpring Frappr Moodle Del-isio-us LAMS, CECIL	Blackboard WebCT

Таблица 2. Трите фази на електронното обучение

	eLearning 1.0	eLearning 1.1	eLearning 2.0
Главни компоненти	хранилище на учебно съдържание, авторска среда, система за управление на обучението	система за управление на учебното съдържание, дискусионни групи	Wiki, социални мрежи, препратки, add-in, mash-up
Собственост	отгоре-надолу, самостоятелна	отгоре-надолу, понякога в сътрудничество	отдолу-нагоре, управлявана от обучаваните
Време за разработка	дълъг период	бърза разработка	няма
Размер на учебното съдържание (време за прочит)	60 мин.	15 мин.	1 мин.
Време за достъп	по време на обучението	в извънработно време	на работа
Доставка	наведнъж	на малки порции	при необходимост
Достъп до съдържанието	система за управление на обучението	e-mail, Интранет	търсачки, RSS агрегатор
Водещ	преподавател	обучаван	служител
Автор на съдържанието	преподавател	SME	потребител

Идеята за персонална среда за обучение (Personal Learning Environment – PLE) придобива нарастваща популярност с развитието на eLearning 2.0. Graham Attwell [9] очертава необходимостта от PLE: „Идеята за персонална среда за обучение разглежда обучението като непрекъснат процес и е насочена към осигуряване на средство за неговото обезпечаване, като се вземе предвид и ролята на обучавания като организатор на този процес. Необходимостта от такива среди се базира и на идеята, че обучението ще се осъществява в разнообразен контекст и няма да бъде осигурено от една институция.”

През 2005 група специалисти по образователни технологии дава начало на дискусиите за PLE, а идеята започва да придобива форма, когато Scott Wilson от CETIS публикува концептуален модел на следващото поколение виртуална среда за обучение [10]. Този модел е първото визуално представяне на идеята за PLE (фиг.3). Derek Wenmoth [11] доразвива този модел, като демонстрира връзката му със съществуващите среди за обучение (фиг.4). В модела на Wenmoth присъстват персоналната среда за обучение (PLE), която е притежавана, управлявана и поддържана индивидуално от обучавания и управляваната среда за обучение (Managed Learning Environment – MLE), която е притежавана, управлявана и поддържана от учебно заведение или друга институция. А „кръстникът” на eLearning 2.0 – Stephen Downes, вижда идеята за PLE [12] по начина, показан на фиг.5.

Фиг.3. Модел на Wilson за PLE

Фиг.4. Модел на PLE на Wenmoth

Фиг.5. Модел на PLE на Downes

И в трите модела присъстват социалните мрежи, социалните медии, споделените ресурси и връзки, като ключова роля играе RSS агрегаторът, който осигурява следенето за нови събития във всяка една от зоните на PLE.

Не може да се отрече, че в изследователската си работа и в личния живот, много преподаватели, интензивно използващи ИТ, постепенно се превръщат в „eLearning 2.0 – ученици” и придобиват някои от качествата на „нет-поколението”. Но това все още не означава, че те са готови да обучават това поколение. Най-важно е да бъде осъзнат фактът, че студентите от „нет-поколението” мислят по съвършено различен начин. За да бъдат разбрани те, е необходимо да бъдат разбрани инструментите, които използват и то не като технология, а като поведение – свързаност, ангажираност, интерактивност.

Съществуващите системи за електронно обучение не могат да задържат вниманието на студентите от „нет-поколението”, тъй като те поставят потребителя в пасивната роля на консуматор на фиксирано съдържание, а „нет-студентът” очаква да бъде свързан, ангажиран, активно взаимодействащ и управляващ виртуалната си среда си за обучение. Тези системи могат да бъдат част от електронното обучение като хранилища на ресурси, но активната част от това обучение трябва да се пренасочи към PLE, където нет-студентите, използвайки добре познатите си социални WEB услуги активно да изграждат знанията си.

Използвана литература:

[1] Prensky, М. Digital Natives, Digital Immigrants, Part II: Do They Really Think Differently?, On the Horizon, NCB University Press, Vo 6, No 9, December 2001.

[2] O’Reilly, T. What Is Web 2.0? Design Patterns and Business Models for the Next Generation of Software. Web 2.0 Conference Proceedings, September, 2005.

[3] Education.au Blog URL: http://blogs.educationau.edu.au/

[4] Downes, S. (2005), eLearning 2.0. eLearn Magazine, Online 10/17/2005.

[5] Blackboard Unveils Blackboard Beyond Initiative, Blackboard Media Center, Blackboard Inc., 2007. URL: http://www.blackboard.com/company/press/release.aspx?id=823603

[6] Wenmoth, D., An OLE Matrix, March 30, 2006
URL: http://blog.core-ed.net/derek/2006/03/an_ole_matrix.html

[7] Ivanova, A., G. Ivanova, A. Smrikarov. eLearning 2.0 and Higher Education – Possible Implications, Proceedings of E-learning Conference, Istanbul, Turkey, 2007, pp. 101-106.

[8] Karrer, T., eLearning 2.0 - ASTD OC, September, 2007
URL: http://elearningtech.blogspot.com/2007/09/elearning-20-presentation-astd-oc.html

[9] Attwell, G. (2007). “Personal Learning Environments - the future of eLearning?”, eLearning Papers, Vol 2, NВє 1, January 2007, URL: http://www.elearningpapers.eu

[10] Wilson, S. (2005), Future VLE – The Visual Version,
URL: http://www.cetis.ac.uk/members/scott/blogview?entry=20050125170206

[11] Wenmoth, D., PLEs and MLEs, October 22, 2006
URL: http://blog.core-ed.net/derek/2006/10/ples_and_mles.html

[12] Stephen Downes, PLE Diagram, October 26, 2006,
URL: http://halfanhour.blogspot.com/2006/10/ple-diagram.html

Смешки

В събота Янчо пак ни разсмя до сълзи....

Лежи си тя на дивана, потънала в пубертетско мрачно настроение и нарежда:

"Гълъбите са гадни - те не помагат на обществото, а само го осират..."

Ние дружно се разхилваме.... а тя продължава:

"Ходят насам-натам, клатят глави и само дразнят хората..."

И след всички тези описания у мен се загнезди мисълта за едни други представители на обществото, които правят същото... :)

Униформи - ура!

Днес Янка е за първи ден с униформа на училище. Става дума за Училището по Европейски езици, а униформата е европейско-синя риза с вратовръзка в райе - черно и "старо злато", с бродирана емблемата на училището. Когато видях дъщеря си в униформата, просто си въздъхнах - ами хубави са. Мога да кажа чистосърдечно, че детето ми изглежда по-хубаво и по-елегантно в униформената си ризка, отколкото с обичайните си дрехи. Ризките са с модна кройка, вталени и просто стоят чудесно - още повече, че вземаха персонално мерки на всяко дете.

И сега с риск да зазвуча като в онзи виц за педалите-магьосници, пак да си въздъхна - а едно време какви униформи имашеее - ееехххх, Мис Вселена да облечеш в дамската униформа и ще заизглежда като кака Райна доячката, отиваща на новогодишен банкет на ТКЗС-то!!!!

Грозни бяха, спор няма - и материята и кройката и цветът! Когато ми я купиха ми прилоша!!! А отивах да уча в друг град, с нови съученици - катастрофа! Гледах се, гледах и нашите ме гледаха, пък накрая мама ме заведе при един шивач, та ми уши още една униформа в малко по-културен тъмносин цвят, с малко по-нормална кройка и си ги редувах като ходех на училище - е, правеха ми забележки за цвета, ама се траеше ;)

И все повтарям - това носене на униформи ни предизвикваше да търсим своята неповторимост, уникалност и индивидуалност, винаги, когато имахме и най-малката възможност. Ние бяхме младежи, които се стремяха да се различават един от друг и най-вече от общата маса. А сега, като не носят униформи, се наблюдава обратното - пълна унификация :)

Затова се радвам - може пак да се обърне процесът...

Смешки... (и нещичко за кръговрата на живота :) )

Как няма да разкажа сега и за един от последните бисери на Янка :)

То за тази история и на мен може да се посмее човек.

Накратко - едно птиче се споминало на козирката под нашия прозорец - тя е някъде на половин метър под него и снегът много яко я беше натрупал - почти стигаше до первазите на прозорците.... Явно е паднало във виелицата и снегът го затрупал и само едно парченце крилце се показваше (затова и дълго време си мислехме, че е някакъв боклук). Като се постопи снегът, истината лъсна, аз изпаднах в истерия, защото май не само гълъбите ме ужасяват (виж "за мен" линка), ами и всякакви умрели птици, особено на сантиметри от перваза ми.

Моите хора се позабавляваха с бурните ми реакции, а после, докато се тръшках и вайках как ще махнем чудото от там, Янка взе да ме укорява защо не ми е мъчно за горкото птиче и взе да гадае как ли се е озовало на лобното място: "Горкото, сигурно е било на покрива, подхлъзнало се е и е ПАДНАЛО в снега, потънало и не могло да литне..."

Е, разбирате, че на мига се разхилих и забравих временно за проблема :)

И сега ще се върна много години назад, за да направя мъдрия извод как се променяме с годините и как предубежденията формират поведението ни ...

Преди години на мястото на блока, в който живеем, имаше голяма и красива старинна къща с двор и два бора отпред. Къщата обитавахме ние, а в дърветата домуваха доста пернати, къде целогодишно, къде сезонно :) Та в една ранна зима, излизам да си играя и намирам на двора едно мъртво, явно от студ, птиче. Май беше кос - големичко такова и с дълга остра човка. Майка ми работеше в един офис (тогава му казваха канцелария) на 50 метра от дома. Аз, потресена и ужасно разстроена от смъртта на птичето, го вземам нежно в ръчички и отивам да споделя с мама скръбта си.... Влизам в офиса, и горко възкликвам: "Мамоооо, виж, намерих на двора едно умряло птичеееее.... горкото.... трябва да го погребем!"

Ха познайте сега какво стана в този офис, пълен с жени. Като се разпищяха тия ми жени, като се засуетиха, а майка ми викна ВЕДНАГА да махна ТОВА НЕЩО и да си измия ръцете - абе раздвижих тихата и спокойна работна артмосфера. Добре, че мама беше шефка там и нямаше кой да й трие после сол на главата заради екшъна :)

Тогава съм била на 8-9 години. Сега съм на 39 и виждам как за тези 30 години съм преминала неусетно от другата страна. Сега аз съм пищящата :)

И като се знам каква съм, сигурно ако някое от децата ми направи такова нещо, ще го потопя в казан с белина за дезинфекция...